Радослав Кошински: Голямата ни болка е стадион „Христо Ботев“

2019-та година не бе от най-добрите за Ботев (Пловдив) – загубен финал за Купата от Локо, уволнението на Белия, недоразумението Желко Петрович, лъжите за Колежа

Бившият шеф на общинска фирма “Чистота” Радослав Кошински получи най-много гласове при избора на нов Управителен съвет Сдружение “ПФК Ботев Пловдив”, което е акционер в клуба, на последното събрание, проведено на 23 март 2019 година. Оттогава Кошински няма и ден покой, тъй като новините около любимия му Ботев не са от най-добрите. „Жълто-черните“ загубиха финала за Купата на България, след което и треньорът Николай Киров бе уволнен. Дойде недоразумението Желко Петрович, за да се опре до Ферарио Спасов. Представянето на отбора не е най-голямата болка за Радослав Кошински и другите организирани „жълто-черни“ фенове. Грижата при бултрасите днес е една – бъдещето на Колежа.

Ето какво сподели Радослав Кошински в интервюто си за marica.bg.

– Г-н Кошински, с каква равносметка изпратиха ботевистите изминалата 2019 г.?

– Изминалата година не беше от успешните за клуба ни. И пролетният, и есенният дял на футболното първенство не предоставиха на „жълто-черната“ общност положителните емоции, които очаквахме. Не се възобнови и строителството на стадион „Христо Ботев“. Предвид дългата ни история на най-стария футболен клуб в България помним и много по-добри, но и много по-лоши години. Публиката на Ботев е известна със своята привързаност към отбора и това ни е давало силата да се мобилизираме пред трудностите. Когато сме изправени пред неволята, миналото ни показва, че се амбицираме още повече и се обединяваме като юмрук за преодоляване на предизвикателствата. Сегашният момент е такъв. Големият проблем, който вълнува привържениците на Ботев, е фактът, че не играем мачовете си в своя дом – стадион „Христо Ботев“. Всички сме изключително мобилизирани да преодолеем трудностите и да постигнем най-важната си цел – да се върнем на Колежа. Това ни кара да гледаме с оптимизъм напред.

– В началото на декември 2019-а премиерът Бойко Борисов лансира идеята за дострояване на стадион „Христо Ботев“ с държавна финансова подкрепа. Какво е настроението сред привържениците на отбора?

– След 5-годишни напразни обещания хората вярват единствено на конкретни действия. А това са действия, водещи до завършване на стадиона, запазването му като общинска собственост и предоставянето му по законовия ред за ползване от ПФК Ботев Пловдив. Помните как преди изборите имаше тържествена церемония по възобновяване на строителството, но впоследствие не се случи нищо. Това подейства много разочароващо в ботевистките среди. Все пак там, на официалната трибуна, бяха едни от най-високопоставените хора в държавата. Присъствието им се прие като гаранция за довършване на започнатото. Но не се получи. Сега следим внимателно всички процеси, свързани с любимия клуб, в частност и със стадион “Христо Ботев“.

– Идеята за публично-частното партньорство по отношение собствеността на стадиона, лансирана от мажоритарния собственик Георги Самуилов, не беше приета добре.

– Така е. Просто не се виждат добри примери, които да са реализирани под тази форма. Когато пред очите на хората стоят примери като бившия стадион „Юрий Гагарин“ във Варна, стадион „Лазур“ в Бургас, както и много други неспортни съоръжения и имоти, няма как пловдивчани да възприемат с доверие тази идея. Преди няколко години в клуба беше лансирана подобна идея, но тогава тя се възприе като форма на скрита приватизация на стадиона в качеството му на апетитен имот в центъра на Пловдив. Прокрадна се идеята, че в такава сделка трябва да влязат и съседните общински имоти с разположените спортни зали върху тях. Тогава идеята беше категорично отхвърлена не само заради футболният клуб, но и защото в тези спортни зали тренират децата на половината град и такава сделка би застрашила съществуването на тези спортни клубове.

– Редно ли е футболните фенове да се намесват в управлението на футболните клубове и политиката въобще?

– Най-голямото удоволствие за един привърженик е да ходи на мачовете на любимия си отбор и да се наслаждава на изживяването. Посещението на спортно събитие не е само 90 минути спорт на живо, то е социално изживяване в една специална среда. Футболните фенове са може би последната неподчинена буйна кръв в обществото ни. Защото, ако си по-емоционален и изразяваш шумно позицията си, невинаги си удобен, но за сметка на това пък е винаги ярко видимо за обществото. По-емоционалното изразяване на мнение трябва да се възприема като активна гражданска позиция, а не само като форма на екзалтация или пък хулиганство. Ако не сме съгласни с нещо в клуба, града или държавата, редно е да го изразим по начина, по който намерим за подходящ. Не приемам позицията, че феновете не трябва да имат мнение и да не влияят на случващото се в клубовете, и в един по-широк смисъл, в общностите, в които живеят.

– Как ще коментирате протестите и декларациите на привържениците на Локомотив (Пловдив) срещу намерението да се достроява стадион „Христо Ботев“ с държавна помощ?

– Не е наша работа да коментираме чужди действия. Аз съм убеден, че една кауза може да е печеливша само ако е в подкрепа на нещо. И никога ако е срещу.

Ако футболът като пазарен продукт не може да генерира средства за такива съоръжения, редно е да има подкрепа от държавата и общината. В крайна сметка всички тези хора по стадионите са данъкоплатци.

– Как се възприема в „жълто-черните“ среди идеята за ремонт на стадион „Пловдив“ и там да заиграят двата пловдивски клуба – Ботев и Локомотив?

– Няма пловдивчанин, който да не иска да види стадион „Пловдив“ в пълния му блясък отново. Но идеята да играят двата отбора там не е добра по няколко причини. Първо, ние си имаме дом и не искаме да се разделяме с него. Какво ще стане със стадионите на Ботев и Локомотив, ако средствата за спортна инфраструктура се налеят в един стадион? Второ,  един клуб трябва да има собствен дом, а да го дели с друг, не е добра идея. Примерите за такова съжителство са единични в цял свят. Трето, и може би най-важно, за да съществува един клуб, днес той трябва да има на разположение модерен стадион, като цялостен комплекс, който да експлоатира за ежедневните си нужди. Това няма как да стане на стадион „Пловдив“. И четвърто, представете си един 40-хиляден стадион, какъвто ще е градският стадион, с посещаемостта на публиките ни каква запълняемост ще има той? А и издръжката му ще се превърне много скоро в непосилно бреме за Общината.

– Ще има ли още протести на привържениците на Ботев (Пловдив)? Успокоени ли са феновете сега, когато се предприеха действия по заявеното от премиера?

– Следим внимателно какво се случва. Ще внимаваме да не се залитне отново по идеята за придобиване на стадиона под някаква публично-частна или друга приватизационна форма. Дори и да не се построи сега, той трябва да е публична собственост – и след нас ще има пловдивчани и ботевисти. Дотогава продължаваме с протестите. Масовите ни прояви ще са свързани с подкрепа на крайната ни цел – да се върнем в своя дом.

Подобни статии

Top