„Рецепта“ против разглезване

дете

„Разглезен“ не може да бъде описание на едно дете: този етикет не описва поведение – той го съди. Подобно поведение е провокирано от редица фактори, сред които сме и ние самите в ролята ни на родител, баба, дядо, понякога дори учител.

Ние – възрастните, сме хората, които, казано с други думи, отразяваме емоциите и действията на децата. Като отговорни за този процес, трябва да бъдем постоянни и последователни: поставяйки граници, да се вместваме в тях; издигайки забрани, да ги следваме.

Нека развенчаем някои от митовете за „разглезеното“ дете:

1. „Прекалената“ близост и обгрижването на детето водят до „разглезване“.

Това съвсем не е така. Едно бебе има физическата потребност от близост и топлина: те го изграждат като индивид. В по-късна възраст подрастващият има не по-малка нужда от такава близост, но тя трябва да бъде духовна подкрепа. Вниманието и отношението ни към децата не могат да бъдат смятани за фактори, които водят до разглезване. Кой друг, ако не ние, ще зареди детето ни за цял живот!

2. „Разглезеното“ дете иска да има всичко.

Разглезените деца не са тези, които искат да притежават всичко, а тези, на които не им е обяснено, че може да им се наложи да работят упорито за желаното- получаването му може да не бъде непременно веднага. Именно в това се крие силата на ефективното родителство- да обясни по адекватен начин на детето цената на желанията и усилията за постигането на всяко едно от тях .

3. Важно е да му кажем, когато се държи разглезено.

Сам по себе си, този подход никога не е довеждал до ефикасност и справяне с проблема. По-скоро той е явно изразяване на безсилие от страна на този родител или възрастен. Когато кажем на детето „глезен“ си, то чува  „нещо не ти е наред“, а това води до объркване на представите му. По-скоро трябва да се замислим кое в поведението му осъждаме като „разглезено“ и каква е нашата отговорност за това.

Детето винаги прецизира реакциите си съобразно нашето отношение и поведение спрямо него. То не се разглезва само – ние му го позволяваме, а когато не ни харесва това негово поведение- обвиняваме него,но не и себе си.

Разглезването е следствие на ненавременно поставени граници, казва психологът Лили Пирова. Тя обяснява, че много често родителите се притесняват да казват категорично „НЕ“, защото детето ще се разстрои. Сълзите не трябва да ги плашат, защото така малкото дете изразява протеста си към външното ограничение. За да може да се впише в света, дете то все повече ще среща тези правила и ограничения и колкото по-рано страда, толкова по-бързо ще премине през този период на „неприемане“. Родителят може да поговори с малчугана какво преживява в този момент, да го подкрепи, но не и да се огъва под емоционалния натиск, съветва още психоложката. Детето има нужда в лицето на своите родители да среща стабилността и сигурността. Колебаещите се родители и правещите ненужни компромиси, като избягват директно отстояване на принципите си, внушават на своите деца, че подобно поведение ще работи и в света извън дома.

Източник: iwoman.bg

Подобни статии

Top