Росица – любящата съпруга на Сашо Груев

Ето рецептата за щастие на семейство Груеви

Наскоро един от най-добрите български гардове Александър Груев обяви, че слага край на своята кариера и ще се отдаде на ново предизвикателство. Бившият национал остава верен на баскетбола 25 години от живота си, преминали през тимове у нас и в чужбина.

Част от тях той споделя със своята половинка – Росица. Как двамата преминават през трудностите и как се радват на успехите заедно, какво е ежедневието на един спортист през очите на най-близкия му човек и какво крепи едно баскетболно семейство, Ви разказва самата тя чрез bball.bg:

– Разкажи ни малко повече за себе си…

– Здравейте, казвам се Роси Груева и съм съпруга на Сашо Груев от близо десетилетие. На 37 години съм, майка на една малка феичка на име Ивана и един луд пинчер на име Ескобар. Животът ми се дели на две части – преди Сашо и със Сашо. Преди Сашо бях дива, саможива, карах мотор, бях работохолик, одитор в банка и си бях обещала, че ще се омъжа само и единствено за мъж, който буди уважение в мен. И в един момент се появи Сашо. Сега се чувствам завършена, балансирана и щастлива, че имам съпруг, който не само уважавам, но ми даде възможност, свобода и спокойствие да развия себе си така, както съм мечтала, а не по стечение на обстоятелствата. Имам изострено чувство за справедливост, което често ме вкарва в люти битки. Влизам в огъня за близките си. Не съм пораженец и това е отправна точка в живота ми.

– Как се запознахте? Разкажи ни за първата Ви среща…

– Със Сашо се познаваме от деца. Бяхме около 15-годишни, когато се запознахме в един емблематичен за нашето поколение клуб Wild Wild West. Повечето ни близки приятели също познаваме от онова време точно от този клуб. Тогава със сигурност не сме имали афинитет един към друг, интересуваше ни само музиката. Година – две след това той изчезна и се появяваше спорадично, предимно през лятото. Вероятно причината е била преминаването му в Рилски спортист в Самоков.

Първата среща. Ако трябва да бъда честна, за първи път трепнах когато го видях през лятото на  2007 г. С група приятели имаме традиция всяко лято да се събираме и тогава дойде и Сашо. Спомням си, че го видях и си помислих, че има изключително чаровна усмивка. След това няколко години не се бяхме виждали, дори лятото. Той беше в националния отбор, впоследствие в чужбина, докато 2012 г. не се събрахме същата компания, но този път на сватбата на един от тях. Тогава стана магията! Бяхме на една маса, един до друг и за първи път водихме сериозен разговор. Спомням си, че го гледах, слушах го и си казах: „Уау, той е станал страхотен мъж!“

– Колко време мина след това преди да създадете семейство? Как се решихте на тази стъпка?

– Една година по-късно (б.а. – 2013 г.) на същата дата се оженихме! Връзката ни се разви динамично и много непринудено. Хумористично казано и двамата не бяхме семейния тип хора. Може би затова, когато казахме на приятелите си, същите тези от детството, че сме запазили дата за сватба имаше 2-3 дни, в които на тях сякаш не им се вярваше, на някои негови приятели им отне 2-3 години да осъзнаят, че ние всъщност сме женени.

Есента на 2012 г., когато той замина за Румъния се оказа, че сезонът и графикът му там реално няма позволят да си идва в България. След няколко пътувания дотам и обратно взехме решение да се преместя при него в Сибиу. Това беше съдбоносен период за нас двамата. Начинът, по който създадохме естествена симбиоза и уют в дома ни там бяха показателни, че всъщност ние се чувстваме един за друг. Предложението за брак беше изключително смешно и е история, която винаги е повод за много смях като се съберем с приятели.

– При професионалните спортисти новото начало е нещо съвсем обичайно. Как се свиква с това?

– Не мога да скрия, че преходът от самостоятелна жена, отдадена на кариерата си към домакиня, отне известно време и вероятно професията ми помогна много да се адаптирам към на пръв поглед безгрижния, „бляскав“, безоблачен и комфортен живот на … баскетболна съпруга. В чужбина си имат цял термин – WAGs – wife and girlfriend of a high profile sportsperson. Мнозина си мислят, че животът на професионалните баскетболисти и техните семейства е низ от купони, добри заплати и забавления. Това, от което елитните баскетболисти се лишават в името на добра и продължителна спортна кариера е психологически непосилно за доста хора.

Живели сме на прекрасни места и в не толкова, били сме най-щастливи, когато живяхме в най-неугледното място. Възхищавам се на Сашо как има устойчива психика. Днес подписва договор с определен отбор, който иска след 2 до 5 дни той да е там и да тренира пълноценно от първия ден с тях и той отива и започва на 100% от капацитета си. Вероятно това го прави Сашо Груев!

В началото ми отне време да разбера начинът, по който функционира един професионален баскетболист. Нямах ни най-малка представа за интензитета на тренировките, умората, възстановяването след това, дисциплината, психиката да устоиш на напрежението и изискванията на отбора към самия играч, волята да се лишиш от дълго чакани събития и на пръв поглед човешки изкушения и най-вече социалната изолация. Имало е моменти, особено когато е бил в режим на предсезонна подготовка, когато е бил толкова изтощен, че вечер погледът му е бил буквално празен. Вкъщи е било тихо, а понякога след силно напрежение пък сме се забавлявали до краен предел и това е давало голям позитивен заряд впоследствие. Но той винаги знаеше кога е правилния момент и къде е границата. Мачовете обикновено са в събота вечер, през седмицата има поне още един мач за някой чуждестранен шампионат. Този спорт не позволява дълги почивки, празници, свободно време, уикенди, тренировките вечер приключват между 8 и 9 часа. Остава време за бърза вечеря и идва нощта. Лятото, когато се подготвя индивидуално е съвсем зает и често отсъства през по-голямата част от деня. През годините не успяхме да бъдем с близките си в много скъпи моменти за тях, а и за нас, поради календара и нужната дисциплина. Лишихме се от много пътувания в чужбина, просто защото не остана време между тренировките за тях. За нас с времето стана важно да сме здрави, заедно на едно място и дадохме всичко от себе си да го постигнем. А всичко, което забавихме във времето в името на неговата професия си заслужаваше до последния миг.

1 2

Подобни статии

Top