Само в Пловдив: Празнуваме заедно Сирни Заговезни, Пун Парегентан и Масленица

Ако искате да вкусите руски „блини“, да „хамкате“ халва и да прескочите огъня за здраве, елате на Сирни Заговезни в „Капана“!

Кукерски игри, арменски и руски традиционни обичаи ще могат едновременно да видят пловдивчани и гостите на Пловдив на 10 март, когато народният календар отбелязва Сирни Заговезни и началото на пролетта. По стар български обичай Сирни заговезни е денят, в който искаме и даваме прошка.

Характерни танци, театрални етюди, народни игри за деца и възрастни, са само част от атрактивните демонстрации на открито за народния празник, който се чества, както от българската, така и от руската и арменската общност.  Организаторите от НЧ „Захари Стоянов-1984“ и Фондация „Заедно“ в Пловдив подготвят много изненади за всички присъстващи, и най-вече за децата.

Събитието е част от проекта „Да посрещнем пролетта заедно“, който се реализира с подкрепата на Община Пловдив и е включен в културния календар на града през 2019 г.

Знаете ли какво е „мармароз“? А „хамкане“? А откъде идва поговорката „От първия път не винаги се получава“!? Ще научите любопитните отговори, ако станете част от празника, на който българската, руската и арменската общност ни канят заедно на Сирни Заговезни (10 март). Арменците наричат деня Пун Парегентан, а руснаците Масленица.

В ранния следобед тази неделя кукери с атрактивни маски ще минат по Главната в Пловдив, за да прогонят злите сили. Този обичай по нашите земи води началото си от траките, които заедно с празниците, посветени на бога на виното Динонисий, отбелязвали и отминаването на зимата и  посрещането на земеделската нова година, с надежда тя да е по-богата и плодородна.

Масленица  е един от най-веселите старинни руски народни празници,  който символизира сбогуването със зимата и тържественото посрещане на пролетта. Смята се, че той води началото си от славянските племена, които прославяли своя бог на плодородието Велес.

В древността руснаците го наричали и „Комоедица“ от „ком“ – името на мечките, които първи „подушвали“ пристигането на пролетта. Неизменна част от руската „Масленица“ са вкусните „блини“ – символ на Слънцето. В наши дни се счита за голям късмет, ако туристите попаднат случайно на честването на този руски празник, а една от най-големите атракции за всички е ритуалът с паленето на сламена кукла.

Огънят се прескача за сила и здраве, както повелява и българският обичай. Пун Парегентан се свързва и със 7 морални човешки ценности. Арменската символиката на празника ни води в Райската градина и разказва за безгрижния живот на Адам и Ева.

Арменският народ отбелязва този ден с пищни празненства и изобилни трапези.

1 2

Подобни статии

Top