Шефът на съдиите по гребане в Пловдив създава растения, издръжливи на суша

Словенецът Владимир Меглич е генетик, участва като доброволец на тази позиция

Словенецът Владимир Меглич е президент на съдийския комитет на FISA за Световната купа по гребане в Пловдив. Той ръководи екип от 17 съдии. Шестима от тях отговарят за състезателните коридори. Други шестима са съдиите по трасето и те се движат в моторна лодка след състезателите. Има съдии, които проверяват теглото на лодките, екипировката, теглото на състезателите и тяхната възраст. Владимир Меглич е на тази позиция като доброволец. По професия е генетик и създава растения, които са издръжливи на суша.

– Господин Меглич, гребците са убедени, че техният спорт е за джентълмени. Каква е тогава работата на съдиите? Нима джентълмените имат нужда от това?

– Да, гребането е джентълменски спорт, защото има втори шанс за всеки да се класира по-напред. Това става чрез системата от квалификации, полуфинали и финали. Съдиите в гребането следят за честната игра. Това значи всички да се състезават при еднакви условия – да са в една и съща възрастова група, лодките и екипировката да са по изискванията на FISA и, разбира се, да не вземат допинг.

– Кое е най-тежкото решение, което сте вземали, като съдия?

– Те са свързани със спорове между състезатели – например, че някой е стартирал по-рано. Или че една лодка е предизвикала повече вълнени, или е затворил изхода на другия. В такива случаи се намесва съдията, за да определи, кой има право в ситуацията и какво трябва да се направи оттук нататък. Има ситуации, в които поради нарушение на правилата е възпрепятствана победата на някоя лодка. Тогава съдията трябва да вземе важно и мъдро решение, кой е в грешка и кой е прав. Причината да участваш като съдия в този джентълменски спорт е да възстановяваш възможностите на „онеправдани“ участници да победят.

– Има ли случаи, когато състезатели или отбори протестират срещу решенията на съдиите?

– Да, има случаи, когато състезателите се чувстват ощетени. Оспорването става на различни нива. Първото е пред съдията по дистанцията. На място в гребния канал се обсъжда проблемът и причината за недоволство на гребците в някоя лодка. Ако не могат да решат проблема и гребецът не е доволен, спорът се отнася на второ ниво. Това става писмено до шефа на съдиите на съответното състезание. Тогава в съдийския офис се решава проблемът. Ако не са доволни и от това решение, тогава се достига до трето ниво за решаване на спорове – спортната комисия на FISA.

– Дотук имахте ли сложни за решаване спорове в Пловдив?

– Не, досега всички са истински джентълмени и спазват правилата.

Подобни статии

Top