Синдикат: Ако образованието не е приоритет, то се финансира на остатъчен принцип

Ето какви са предложенията на Синдикат „Образование“ към  политическите партии във връзка с приоритетния за бъдещото правителство отрасъл „Образование“

Националният консенсус относно приоритет „образование“ е историческа традиция и стои в основата на съвременна България. От отношението към този приоритет пък зависи политическият рейтинг на всяка политическа партия, която влиза във властта да работи за България. Затова заявяването и доказването на тази приоритет е своеобразен тест за истинската ценностна система на всеки политик и политическа сила.

Само ако заложим на образованието, можем да живеем в добро и проспериращо общество с развита икономика.

Приоритетът на образователната система се определя с важните национални образователни политики:

Национална образователна политика за приоритетно финансиране на образователната система като постигане на средства за образование на минимум 6% от БВП /препоръчани от ЕС/, заложени в ЗПУО и потвърдени в Закона за държавния бюджет. Въпреки увеличението на учителските заплати, образователните институции страдат от хронични финансови дефицити и решения на парче няма да извадят образованието от заразата „недофинансиране“. Проблемът с недостатъчното финансиране се катализира и от несъвършеното разпределение на финансовите средства към образователните институции.

Практиката досега показва, че ако образованието не е приоритет, то се финансира на остатъчен принцип  – колкото остане след като се разпредели към всички останали.

Това доведе до хронично недофинансиране за няколко десетилетия на системата, изоставане на учителските заплати, демотивация, понижена склонност за включване в педагогическо образование и педагогическа професия и в крайна сметка – до влошени образователни резултати. Липсата на достатъчно средства е причина и за немодернизираната материална база, липсата на физкултурни салони, увеличения брой училища на двусменен режим, липсата на достатъчно детски градини и училища в големите градове, недоброто качество на храната.

По икономически анализ на КТ „Подкрепа“ инфлацията до този момент за 2021г. е 14,8%. Инфлацията води до повече приходи в бюджета, но за учителите, училищата и детските градини тя води да допълнителни разходи и обедняване. В този смисъл първа стъпка за 2022 година е да се компенсира инфлацията. Ако  сегашното правителство не направи това, то  ще е първото от над 7 години, което ще е намалило реално доходите на учителите, вместо да ги е увеличило.

В ЗПУО е регламентирано, че средствата за образование не могат да бъдат намалявани. В бюджет 2022 трябва да се увеличат достигнатите 4,5 % средства за образование от БВП до поне 4,8 % от БВП. Увеличението на единните разходни стандарти трябва да е с 25%, в т.ч. увеличение на работните заплати на педагогическите специалисти с не по- малко от 15% и увеличение на средствата за издръжка с не по- малко от 10%.

Увеличението на средствата за образование не само трябва да компенсира инфлацията, но и да позволи надграждане на вече постигнатото в сектора и разрешаване на по-голяма част от проблемите. Последните години се увеличиха средствата за образование и се финансираха нови политики, но са налице още много предизвикателства и потребности пред системата. 2022 година не трябва да е пропусната година за разрешаването им. Не можем да си позволим да пропуснем още една година.

Конкретно предлагаме с бюджета за 2022 година да се планират средства за:

1.    Компенсиране на инфлацията и изпреварващ ръст на учителските заплати чрез увеличаване на единните разходни стандарти с 25 на сто. Това ще позволи да се постигне задържане на достигнатото ниво на ръст на учителските заплати в съотношение 125% от СБРЗ за страната. Само ако имаме мотивирани учители, ще имаме качествено образование.

2.    Увеличаване на средствата за национални програми за образование, в т.ч. за възстановяване на обезщетенията при пенсиониране (при вкарване на хипотезата от чл. 222, ал.3 и оптимизиране на механизама за получавене на средствата за домашен интернет за учители) и за  неколкократно разширяване на обхвата на Национална програма за профилактика и рехабилитация.

3.    Закупуване на въздухопречистватели за всички учебни помещения в училищата и детските градини.

4.    Увеличаване на финансирането за Центровете за подкрепа на личностното развитие

5.    Двойно увеличаване на средствата за дейности по интереси и спортни дейности.

6.    Увеличаване с 50 % на средствата за ресурсна, психологическа и логопедична подкрепа и назначаване на още специалисти.

7.    Увеличаване на средствата за профилирани и професионални гимназии заради по-многочасовия учебен план

8.    Планиране на средства за образователни медиатори с цел запазване на щат на всички медиатори, назначени по проекти.

9.    Двойно увеличаване на средствата за ученически закуски и обедно хранене с цел подобряване на качеството на храната.

10.   Бързо преминаване към едносеменен режим на работа на всички училища чрез строеж и надграждане на училищни сгради.

11.   Бързо изграждане на детски градини за преодоляване на недостига. Програма за закупуване на дидактически материали за детските градини.

12.   Бързо построяване на физкултурни салони във всички училища, в които няма такива.

13.   Бързо изграждане на достъпна архитектурна среда във всички образователни институции, в които липсва.

14.   Модернизация на всички класни стаи и кабинети със съвременни мебели и техника за фронтално обучение.

15.   Стартиране на програма за обновяване на всички училищни дворове и спортни площадки.

Всички тези важни политики не могат да  реализират бюджетна подкрепа, без образованието да е приоритет и без да е налице ръст на средствата за образование като процент от БВП.

Д-р Юлиян Петров
председател на СО „Подкрепа“

Подобни статии

Top