Синдикат „Образование“ приветства началото на дебат за учебното време

В повечето страни учебната година започва в началото на месец септември

Синдикат „Образование“ приветства началото на дебат за учебното време, ваканциите, натовареността на българските ученици и учители, учебното съдържание, учебните програми, учебниците. Началото на учебната година в този важен дебат е много малка и незначима част от същността на тази важна образователна политика.

Като увертюра в тази дискусия е необходимо да се погледнем в европейския фокус на образователни традиции.

В акцента на сравнителен анализ за началото на учебната година в различните държави е видно, че няма типична закономерност.

В повечето страни учебната година започва в началото на месец септември. Въпреки някои различия, държавите в Европа показват и много прилики в структурата на учебната година – в 10 страни/региони тя започва през август, като в Дания и Финландия учебните занятия започват по-рано. В Германия, въпреки че 1 септември е началната дата на учебната година, в различните федерални провинции тя започва в широкия диапазон от 2 август до 14 септември. В 13 европейски страни учебната година започва на 1 септември. В някои страни обаче, тя започва в средата на месец септември – Южна Европа Гърция, Испания, Италия, Кипър, Португалия, Албания, Турция, Люксембург, Румъния и, разбира се, в България.

В Малта учебната година започва в края на септември.

В Германия, Испания, Италия, Нидерландия, Австрия и Швейцария началото на учебната година варира и е в съзвучие със спецификата и характерните особености на съответния регион.

Налага се изводът, че България далеч не е страна, закъсняла за началото на учебната година, дори напротив.

Мнозинството от държавите в южния географски и климатичен пояс, както и някои по-северни страни, практикуват начало на учебните занятия, което напълно съвпада с нашия 15-ти септември. Това основно зависи от географските, климатични, икономическите особености и физическата среда на образователните институции на региона или държавата.

Друг важен лайтмотив в тази образователна симфония е размерът на учебните дни на държавите в Европа /включени са и държави извън ЕС/.

В повечето от изследваните държави броят на учебните дни е между 170 и 190. В Албания и Малта са 165, а в Дания и Италия – 200.

В половината от страните са 170-180. В 13 държави са в диапазона 181 – 190 учебни дни. Като цяло броят на учебните дни е еднакъв за  всички степени на образованието, но има и изключения – във Франция и Сърбия горният курс е с повече дни, а в Литва и Румъния броят е по-висок в начална и средна степен.

С по-малко учебни дни в горен курс са Гърция, Ирландия и Босна и Херцеговина.

В страните, където броят варира според степента и класа, често последният клас има най-малко учебни дни. Такъв е случаят и с България – в 12 кл. има 31 учебни седмици, с пет по-малко от останалите.

Българските ученици учат 180 учебни дни

В България броят на учебните дни за всички степени (без начален етап) е в горната част на скалата близо до максимума от 190-200 учебни дни, а именно – 180.

Последният лайтмотив е продължителността на ваканциите през учебната година. Този показател варира, с изключение на Коледната и Новогодишна ваканция. Освен лятната ваканция, има още 4 основни вида на училищни ваканции и почивни дни – есенна, Коледна и новогодишна, зимна и пролетна или Великденска.

С изключение на Коледната ваканция, всички останали варират и се различават по продължителност. Някои ваканции зависят от нефиксирани, регионални празници и прояви като национални и местни карнавали и Великден. Всички държави осигуряват и почивни дни за обществени прояви и религиозни празници. Есенно време в 16 страни има есенни ваканции за седмица или до няколко дни. За Коледа почти всички осигуряват минимум 2 седмици, а в Швеция и Сърбия – 3. Великденската ваканция е една или 2 седмици в почти всички държави, освен Турция.

В Германия, Испания, Австрия, Италия и Швейцария, местните и регионални власти имат право да определят свои периоди на ваканции, съобразно местната специфика, но общият брой учебни дни е определен централно. Като цяло, схемата на ваканциите в различните страни е еднаква за различните образователни степени.

България не прави изключение от общата картина, дори някои ваканции у нас са по-кратки – Коледната и Великденската.

В Европа, продължителността на лятната ваканция е между 11 и 15 седмици.

Учебното време като цяло приключва в края на май или средата на юни, когато в повечето държави започва лятната ваканция. Продължителността на лятната ваканция варира в широки граници в отделните държави – от 6 седмици в някои германски федерални провинции, Нидерландия и Лихтенщайн, до 13 седмици в Латвия, между 11 и 14 седмици в Италия и Португалия, а дори и 15 седмици в Албания за начален етап.

В редица държави на Балканите началните степени излизат в лятна ваканция преди по-горните степени.

България със своите 13 седмици лятна ваканция и по този показател не прави изключение, а се намира в позицията на други държави с подобно географско положение.

Като цяло, сравнителният анализ, който ползва „Доклад на европейската агенция за образование към Европейската комисия за системата на начално и средно образование“ показва, че у нас в никакъв случай „не се учи по-малко“ в сравнение с повечето държави в Европа, дори може да се спори дали училищните занимания и престоят в училище на ученици и учители за учебни часове и други дейности не е и по-продължителен.

Трябва да се отбележи, че огромна част от българските ученици са в целодневна организация на учебното време, което не всички образователни системи в Европа могат да предложат. Но това също и прибавя часове в учебното време, нещо, което не влиза в статистиката на МОН.

Синдикат „Образование“ от десетки години предлага, когато смятаме ваканциите на българските ученици, да не прибавяме почивните дни и официалните празници, защото тези дни и без това са „ваканция“.

Българските учители далеч нямат най-ниското работно време в сравнение със своите европейски колеги.

Нека припомним, че работното време на педагогическия специалист  далеч не се изчерпва само с годишния и седмичен норматив.

Българският учител, в рамките на работното си време, има задължения, които му „гарантират“ поне още толкова време в училището и детската градина. Много от тези несвойствени и административни задължения са определени като бумащина, с която социалните партньори в МОН се борим от много години, за съжаление без особен успех.

д-р Юлиян Петров
председател на СО „Подкрепа“ 

Подобни статии

Top