Стивън Езе: Целта ми е да ставам по-добър с всеки изминал ден

Нигерийският национал даде интервю пред клубния сайт на Локомотив (Пловдив) за футбола, за Пловдив, България, за семейството и за свободното си време

– Кога реши, че искаш да станеш футболист?

– От малък обичах да играя футбол, но когато бях на 16 години се запалих сериозно по играта, отидох на стадиона и се влюбих в спорта, наречен футбол.

– Твоите родители подкрепиха ли те, когато разбраха, че искаш да станеш футболист?
– Баща ми, на когото дължа всичко, нека почива в мир, ме подкрепяше безусловно. Купуваше ми футболни обувки и ме съветваше. Майка ми, разбира се, също ме подкрепяше в начинанието ми.
– Как реагира, когато разбра, че ще идваш в България, за да играеш в Локомотив Пловдив?
– Дойдох в Европа и в България с голямо желание. Моят приятел Муса Мохамед доста преди това ми говореше за страната ви и за Локомотив Пловдив, така че дойдох с голямо вълнение, защото знаех, че тук ще продължи моето развитие. Бях развълнуван, защото ме очакваха много нови неща – нова държава, нов език, срещи с нови хора и много нови предизвикателства.
Кое в България е нещото, което ти се стори най-странно?
– Странно? Ами може би това, че твърде много хора тук пушат – жени, мъже, тийнейджъри, навсякъде има хора с цигари.
– Кое от твоята родина най-много ти липсва?
– На първо място семейството ми. Второто е нашата храна.
А какво е мнението ти за българската кухня?
– До момента от всичко най-много харесвам българското сирене, но все още ми е малко странно, защото е съвсем ново за мен. Като цяло храната в България въобще не е лоша, похапвам си.
– Разкажи малко за семейството си?
– Имам майка и пет сестри, баща ми почина. Имам жена и син, който този месец става на една година. Чуваме се всеки ден по телефона. Когато имаме видеовръзка, аз му казвам „тати“ и той ми отвръща „тати“. Обичам го много!
Ако един ден той, също като теб, реши да се занимава с футбол, ще го подкрепиш ли?
– Независимо с какъв спорт синът ми ще пожелае да се занимава, аз ще го подкрепя, защото съм негов баща и мисля, че така е редно да постъпва един баща.
– За какво мечтаеш, какви са целите ти?
– Моите мечти и цели за момента са свързани с това да ставам все по-добър с всеки следващ ден.
Кой е треньорът или треньорите, които най-много са допринесли за изграждането ти като играч?
– Аз обичам и уважавам всички мои треньори, защото всеки съвет, който съм получил от тях, ми е бил полезен. Благодарение на всички тях аз съм постигнал нещо и продължавам да надграждам.
– Какво обичаш да правиш в свободното си време?
– През свободното си време обичам да правя неща, които ме карат да се чувствам щастлив и едно от тях е да слушам музика.
– Сега имаш възможност да кажеш нещо на феновете на Локомотив…

– Искам да кажа на феновете на Локомотив Пловдив, че аз много ги уважавам и благодаря за тяхното гостоприемство. Няма да забравя как по време на втория ми мач с отбора, в София срещу Славия, когато по време на играта се обърнах да погледна към тях, имаше сняг и беше много студено, а те си съблякоха фланелките и започнаха да викат и да подкрепят отбора. Това беше моментът, в който си казах – ще направя всичко за тези хора и за Локомотив Пловдив!

Подобни статии

Top