Студентката, получила първата ректорска стипендия на ПУ: Искам да помагам на хората!

Александра Драгинова е студентка от четвърти курс в специалността „Психология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“. Преди дни тя спечели приза „Студент на годината на ПУ „Паисий Хилендарски“ и е първата в историята на университета с ректорска стипендия.

Асеновградчанка с първата ректорска стипендия в историята на Пловдивския университет

Алекс е родена и живее в Асеновград. Тя е завършила ЕГ „Иван Вазов“ с профил немски език и след завършването си е приета в университета на Заарбрюкен, Германия, където учи психология. След двугодишно обучение обаче се завръща в България и записва отново „Психология“, но в пловдивската Алма матер. През 2018 година заминава за Магдебург по програма „Еразъм“ за две седмици, където се запознава с много млади хора от различни страни. През 2019 година става ментор на две момичета от Холандия, в рамките на проект, финансиран от фондация „Пловдив 2019“. Така тя става доброволец към пловдивската фондация и се включва в събитията за Европейската столица на културата. „Когато има възможност да се включвам като доброволец, го правя“, каза Александра пред репортер на DCNEWS. Ето какво още сподели носителката на първата ректорска стипнедия на ПУ „Паисий Хилендарски“.

– Каква е разликата между обучението в Германия и това в България?

– Тук се изучава доста педагогика в рамките на специалността „Психология“, а също и философия. В Германия ти дават един списък с книги, които ти трябва да смелиш като знания. Там не можеш да отидеш до професора и да му кажеш: „Това не го разбрах“. Много е трудно – не само, че всичко ти се преподава на английски и немски, но и това са термини, които за първи път чувах там. Бях 18-годишна, нямах опита да се отделя от близките си, да отида там и да започна да смилам една материя, която за мен беше доста сложна.

– Какво Ви накара да се насочиш към психологията?

– Доста различни неща ме интересуваха, но в мен е заложено да помагам на хората. Мислех си да следвам право, тъй като майка ми е юрист, но като виждах как стоят нещата при нея си казах, че характерът ми не е подходящ за тази професия. Впоследствие се насочих към психологията, която, след като завърша, мога да я прилагам по всякакъв начин.

– Сега сте в четвърти курс, как виждате нещата от тази гледна точка? Все пак психолозите, в днешно време, при тази пандемия, са изключително търсени, тъй като се оказа, че хората всъщност не са подготвени психологически за това, което се случва около нас и имат нужда от помощ да преодолеят стреса и напрежението…

– Има много депресивни състояния заради пандемията. Аз бях много впечатлена, че много от психолозите решиха да помагат безплатно. Тъй като си водя блог във Фейсбук и имам отделно сайт, там споделях тези статии, защото наистина съм много впечатлена, че съвсем безплатно хора предлагат психологическа помощ. Да, наистина в момента е много зле положението, особено ако преди това си страдал от депресивни състояния, в момента те са се засилили още повече – мании, депресии, паник атаки, които са много актуални като проблем. Много млади хора, вече всеки втори човек е изпадал в такива ситуации.

– Казвате, че имате блог и сайт, в каква насока ги развивате?

– Блогът е създаден с идеята за психологически статии, насочени най-вече към нещата от живота и чистата психология. Аз съм се насочила към детска и клинична психология и клоня към тези теми, но всичко, което чета и ми привлече вниманието, ако знам, че е актуално, се опитвам да го пресъздам през моята гледна точка. Сайтът ми се казва Aleks Mind.

Бях поспряла да пиша статии покрай пандемията, защото ученето, преводач съм и на свободна практика, имаме семеен бизнес в Асеновград – офис за преводи, в който също помагам, затова бях поспряла. Но през следващата година се надявам да поне веднъж-два пъти месечно да качвам нова статия.

– Защо се насочихте към работата като доброволец?

– След като се завърнах от Германия, позната на майка ми, чиято организация е „Неотон България“, се свърза с мен. Видяхме се с нея, тя  търсеше ментор на холандски младежи по проект, финансиран от фондация „Пловдив 2019“. Аз се зарадвах и се съгласих да вляза в екипа на организацията й, съставен от доброволци. Така успяхме с общи усилия да направим нещо различно, което пък ни сплоти. Оттам се започна. След като видях, че по този начин правя нещо в полза на обществото и се запознах с млади хора, които се опитват да реализират идеите си, това много ме мотивира.

– Стажувала сте в сайта Характер.бг. Каква беше работата Ви там?

– Сайтът е насочен към педагогиката, но и съвпадна с подготовката ми в Пловдивския университет. Имахме два дни на терен, в които се занимавахме с деца от училище в Пловдив. Два дни, по цял ден, аз и още две мои колежки работехме с деца от 1 до 4 клас, с които работата е доста сложна, тъй като не са толкова концентрирани. Беше доста трудоемко.

– На какво се дължи това, че децата не са концентрирани, според Вас?

– Мисля, че главната причина е в това, че децата непрекъснато са сред компютри, телефони и електронни устройства като цяло. Малките израстват с мобилни телефони, таблети, компютри… Техният мозък вече се развива по друг начин. Тяхното внимание се изгубва някъде постоянно, разпилява се. Това за в бъдеще ще е много голям проблем при обучението на такива деца. Има много деца с хиперактивност и отвличане на вниманието, с които според мен трябва да се работи специално.

Там, където проведохме двудневната практика, много от децата бяха със специализирани образователни потребности. В същото време те бяха и от ромски произход, а това също влияе по някакъв начин.

Но масово децата страдат от дефицит на внимание и според мен главната причина е, че те се възпитават и израстват по различен начин. Докато ние сме расли, играейки навън и с други деца, сега вече децата са с поглед, забит в монитора. Доказано е от невропсихологията, че мозъкът се развива по различен начин и израства изцяло друго поколение, което ние, като психолози, педагози, учители, ще трябва да се опитаме да разберем и да работим с тях по по-различен начин.

– Тези дни получихте голяма награда – ректорската стипендия на Пловдивския университет. За какво Ви бе връчена?

– Стипендията беше най-вече за студент, който се е занимавал с извънкласни дейности, в полза на обществото. При мен кандидатстването беше в последния момент. Една колежка ме мотивира, каза ми: „Хайде да се пробваме, нищо не губим!“. И аз събрах всички сертификати от работата си като доброволец, приложих и автобиографията си и ги изпратих. Оказа се, че са избрали мен. Говорих с ръководството на Пловдивския университет, според тях аз се различавам по това, че съм била доброволка и съм била активна най-вече към организации и дейности, които са били в полза на обществото.

– Как се почувствахте, когато разбрахте, че печелите стипендията?

– Ами бях много щастлива. За малко да заплача, защото имахме загуба в семейството и се бях обезкуражила, че не се случват напоследък хубави неща. Това бе лъч надежда. Оставих всичко и тръгнах за университета, за да се срещна с ректора, да подпишем документите и да получа наградата. Това за мен беше една надежда, че се случват и хубави неща.

– Оттук нататък накъде смятате да се развивате, вече сте в четвърти курс, последна година?

– Всъщност догодина – през 2021-ва, завършвам. Мисля си дипломната ми работа да е насочена към пандемията и положението в момента – за родителския стрес, децата и обучението в тази ситуация. Вече си избрах и научен ръководител, който ни преподава – гл. ас. Стоева. Тя ни преподава от първи курс, страхотна е, много разбираща. С нея си паснахме, защото тази година щях да заминавам  по програма „Еразъм“ на практика в Германия и я помолих за препоръка. Приеха ме, всички документи бяха готови, но заради COVID-кризата, практиката се отложи.

Много ме радва фактът, че с нея ще работим заедно, надявам се, че тя много ще ми помогне, тъй като е много компетентна в тази област.

– След като завършите, ще продължите ли да следвате за магистърска степен и в каква специалност?

– Със сигурност. Вероятно ще е „Детска психология“. Оставам и с идеята да продължа с немския език като преводач. Защо не и да пробвам отново в чужбина, след като стана бакалавър или да завърша там магистратура? Не съм решила още. Надявам се кризата да приключи и положението да се оправи.

Много интересни са ми също клиничната и невропсихологията, но работата с деца най-много ме удовлетворява. Мисля, че децата имат нужда от компетентни психолози, които да работят с тях.

– Това, което Вие виждате в България, адекватно ли е на ситуацията и има ли достатъчно хора, които търсят услугите на психолозите?

– С всички психолози, с които аз съм разговаряла, а те са двама-трима, те не спират да работят, затрупани са с работа и според мен са минавали през бърнаут синдрома заради много работа. Когато си достатъчно добър, хората ще  те оценят и ще ходят при теб. Защото има и такива, които са ми казвали: „Ами отваряме си кабинети, седим си вътре и очакваме, че някой ще дойде“. И всъщност после затварят кабинетите, тъй като няма клиенти или идват един-двама души месечно. Но с тези психолози, с които съм говорила, те наистина не спират да работят на няколко места – в болници, изготвят съдебно-психологични и психиатрични експертизи и имат достатъчно много работа. Според мен има много адекватни психолози. Надявам се да стана един от тях.

Подобни статии

Top