Тържествен молебен и камбанен звън за 150 години от създаване на Българската Екзархия

Пловдив празнува няколко дни

Mолебен по повод  150 години от създаването на Българската Екзархия ще бъде отслужен днес в храм Света Богородица (10 часа). Тържественият благодарствен молебен ще бъде придружен с празничен камбанен звън, а в края му ще бъде прочетено Патриаршеско и Синодално послание по повод бележитата годишнина.

По-късно днес (18 часа) в Културен център „Тракарт“ ще се открие и документална изложба „150 години Българска Екзархия“. Начало на събитието ще даде музикалният поздрав на Хор на пловдивските момчета „Стефка Благоева“ с диригент Милка Толедова и музикален съпровод Юлия Петрова. В музикалната програма ще участват Христина Венчева – сопрано и Филип Маджаров-пиано.

Припомняме, че честванията започнаха още вчера с гостуването на пловдивския митрополит Николай за откриването на общинската сесия – четете ТУК (Общинският съвет на Пловдив заседава, сесията започна тържествено), за жеста му – четете ТУК (Дядо Николай си купи мартенички).

ИСТОРИЯТА: 

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (екзархия) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава и са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.

Подобни статии

Top