Това е един от най-големите български народни празници и с него се отбелязва краят на лятото и началото на зимата
На 14 октомври отбелязваме църковния празник Петковден. Във всички епархии на Българската православна църква се чества една от най-почитаните у нас светици – Света Преподобна Параскева или Света Петка Българска. За българите, а и за другите православни балкански народи, Св. Петка е една от най-почитаните и популярни светици.
В храм „Св. преп. Петка“ в Пловдив Негово Високо Преосвещенство пловдивският митрополит Николай ще отслужи архиерейска света Литургия от 9:00 часа.
Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през XI век. Води благочестив живот, а след смъртта ú нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация. Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането на града от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка – Петковден,
се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
В християнската митология Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на Св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредната трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
