Православните християни почитат днес паметта на Света Неделя.
На празника не трябва да се похваща никаква работа
Мъченицата е родена в Мала Азия. Посветила се на Бог от детството си и цял живот спазвала обета за целомъдрие.
Много знатни младежи искали да я вземат за съпруга, но тя на всички отказвала с думите, че се е сгодила за Христа. Заради вярата си девойката била хвърлена в тъмница, измъчвана и горена с огън. Но Господ й пращал чудеса и раните й зараствали. На 7 юли 289 г. войниците на император Диоклетиан я посекли с меч. По-късно мощите й били пренесени в столицата на Второто българско царство Търново, а св. Евтимий, патриарх Търновски, написал „Похвала на светата великомъченица Неделя“.
Св. Неделя е изобразявана в иконите като красива девойка, облечена в народна носия. Народният култ към светицата е характерен предимно за земите на Странджа, Сакар, Пирин, Родопите, където празника й наричат Света Пресвята, Пресвета Неделя, Къса Неделя, Голяма Неделя, Опална Неделя, Стара Неделя и още Прясната Неделя.
В тези райони и до днес битува вярването, че „Голямата Неделя е майка на всички недели в годината“ или, че е „майка на неделния ден от седмицата“.
На празника не трябва да се похваща никаква работа. Силно се вярвало, че в противен случай светицата много ще се разсърди и ще накаже с болести и със смърт жените, които са работили.
За Голяма Неделя стопанките приготвят обредни питки, които раздават в черква, до параклис или оброчище, носещи името на светицата. На Голяма св. Неделя болните се къпят в лековити извори и се мият с лековита вода от аязмата.
