Св. Филип е едни от дванадесетте апостоли, които са следвали Спасителят.

Той е бил родом от Витсаида – градът, от който са апостолите Петър и Андрей. Те били рибари и с този поминък се препитавали, докато ги призовал Христос.

Но Филип от юношеските си години бил даден да се обучава в книжната мъдрост. Той усърдно четял и изучавал Свещеното Писание и пророчествата за въжделения Месия и в сърцето му пламнала гореща любов към Него и силно желание да види Господа лице в лице, макар още да не знаел, че Този, Когото очакват и желаят да видят толкова много хора, вече е дошъл на земята.

Спасителят го намери и му заповядал, да върви след Него. След разпъването на Христос, Св. апостол Филип е проповядвал в Галилея, Гърция, Аравия, Етиопия. Вършел чудеса – възкресил мъртвец от Иерапол. Придружавали го сестра му Мариамна и апостол Вартоломей.

Земният му път завършил в Иерапол, където разпнат на кръст с глава надолу, повесен високо, хвърляли камъни по него. Произходът на името е гръцки.

Името става много популярно по времето на Филип Македонски – оттогава днешен Пловдив се наричал Филипополис, в чест именно на Филип Македонски.

Днес почитаме и Св. благоверни цар Управда-Юстиниан.

С титлата свети благоверен цар Българската православна църква е вписала император Управда-Юстиниан в календара си под датата 14 ноември. Този славен император на Византия е славянин и по майка, и по баща. Управда е роден в покрайнините на Средец, (днешна София). Добрал се е до Цариград благодарение на вуйчо си, византийския император Юстин I (518-527), който пешком посещава столицата на Византия с жена си и сестра си, която впоследствие става майка на Управда и чието щастие е проработило за негов късмет. Става така, че след вуйчото на византийския императорски престол се възкачва Управда, в превод от славянски на латински език Юстиниан.

Имп. Юстиниан високо е ценял християнската вяра и добре е разбирал както нейната възвишеност, така и благотворното ѝ влияние върху човеците (Левкийски еп. Партений).

За кратко време в Цариград и Мала Азия той покръства около седемдесет хиляди езичници, за които построява деветдесет храма. Направил е всичко възможно, за да укрепи чистото християнство сред славяните, които вече са живеели в империята, и да привежда към Христа ония, които решавали мирно да живеят в нейните предели. Той е построил и много прекрасни храмове.

Благоверният имп. Юстиниан е полагал грижи и за опазване на чистото учение на християнската църква. В 536 г. е издал заповед във Великата църква „Св. Софѝя“ да се пее химнът: „Единородни Сине и Слове Божий“, който той съчинява и който и досега пеем в цялата Православна църква, като присъда над Несториевата и Евтихиевата ерес.

В 553 г. при него е свикан Петият вселенски събор, на който е произнесено православното вярване и са осъдени тези две ереси.

Предава Богу дух на 14 ноември 565 г.

Имен ден празнуват Управда, Филип, Филка, Фильо, Юстиниан.

Честито на имениците!

4 ноември е и последният ден, в който може да се яде месо.

След Коледните заговезни започват 40-дневните Коледни пости, които свършват на Бъдни вечер. Постът се нарича Малка четиридесетница. Преди Коледа вярващите постят, за да се подготвят да посрещнат материализираното Божие слово – сина Исус Христос.

Венчавките са забранени от днес до 21 ноември (Въведение Богородично) и от 20 декември (Игнажден) до 6 януари (Йордановден).