Ваксинопрофилактиката и управлението на чистотата на въздуха обсъдиха в ПУ

Двудневен семинар на тема „Предизвикателства пред отношенията между наука и публика. Гражданска наука в общественото здравеопазване и екологията“ се проведе в университета

В Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ се проведе двудневен семинар на тема Предизвикателства пред отношенията между наука и публика. Гражданска наука в общественото здравеопазване и екологията“. Форумът е в рамките на дейностите по изпълнение на проект за създаване на Център за високи постижения „Жан Моне“ по програма Еразъм+ на Европейската комисия. Форматът беше хибриден – в зала „Компас“ на Пловдивски университет и чрез онлайн връзка.

В събитието участваха широк спектър от специалисти и учени, както и студенти от университета. Фокус на семинара бяха две от най-актуалните теми в наши дни: ваксинопрофилактиката и управлението на чистотата на въздуха. През първия ден на събитието бяха дискутирани проблемите на ваксинационното покритие в страната и ниският обхват, причините за скептицизма по отношение на ваксините и възможностите за изграждане на ефективна комуникативна стратегия.

Вторият ден беше посветен на казуса с мръсния въздух в град Пловдив

и възможните мостове на диалог между гражданите и екологичните политики за осигуряване на качествена градска среда. Бяха поставени въпросите, които не могат да бъдат определени еднозначно, „сложни въпроси“, предполагащи сложни отговори, тъй като са зависими от конкретния контекст, в който са поставени: могат ли гражданите да бъдат активни участници в процеса по „добиване“ на истината? Как се борави с научни данни и какви са критериите за ориентация при употребата на информация? Как гражданите могат да участват във формирането на политики, основани на факти? А отговори се опитаха да предложат учени, преподаватели и експерти от областта на социологията, епидемиологията, физици и химици, както юристи и граждани.

Видеа с изказванията на експертите, презентации и друга полезна информация мжогат да се разгледат на сайта на център Жан Моне.

Проф. д-р Йорданка Стоилова от Медицински университет, Пловдив, и главен координатор на Експертния съвет по епидемиология, откри дискусията на тема ваксини и ваксинопрофилактика с презентация на ключови елементи от историята на медицинската наука и приложението на профилактични средства, профилактика и превенция. Тя акцентира и върху проблемите на актуалната ситуация и колебанието за ваксиниране против COVID.

Ниските нива на ваксинация и недоверието или колебанието по отношение на ваксините

бе тема и на презентацията на д-р Тихомир Безлов, Център за изследване на демокрацията, който разгледа проблема с ваксинацията в България като форма на „социален експеримент“ от гледна точка на един по-голям мащаб. Д-р Безлов представи данни от Евробарометър сравняващи нивото на ваксинационно покритие в различните страни (България е с най-ниско покритие) – 45% заявяват, че няма да се ваксинират, но твърдите противници на ваксинирането са много по-малко – около 20%. Според него се наблюдава равномерен темп на ваксинация от лятото насам – средно 60 000 на седмица и това се дължи на един вид административно усилие на ваксиниращите (лични лекари и центрове като представители на администрацията).

Представените данни, бяха подкрепени и от презентацията на д-р Костадин Сотиров, общопрактикуващ лекар, който посочи редица логистични и административни предизвикателства, пред които са изправени общопрактикуващите лекари.

Някои от детерминиращите фактори за колебанието по отношение на ваксинирането бяха разгледани и по-широко благодарение на резултатите от работата по друг проект на екип преподаватели от катедра „Приложна и институционална социология“ – „Изследване на отношението между медицинска наука и граждани чрез методите за анализ на големи масиви данни (Big Data): върху примера ваксинирането и хомеопатията“. Част от проблемите на модерността и актуалната COVID пандемия (особено в България) са следствие от по-общи кризи на доверие към съвременната наука и държава.

Доц. Тихомир Митев разгледа проблема за „колебанието за ваксиниране“,

като предпочете да се дистанцира от широко разпространения термин „антиваксъри“ поради характера му на медиен конструкт –  „властови“ и силно стигматизиращ етикет. Изводът – колебанието по отношение на ваксините е проблем на общественото здравеопазване, но неговите корени не са медицински. Проблемът с ваксините не е (специфично) медицински проблем, а социален проблем.

Тази критична гледна точка беше продължена и от проф. Чалъков, който наблегна на значението на „аномията“ (термин, който беше използван и от проф. Стоилова) като фундамен­тално социологическо понятие за модерността. Фокус на неговото представяне беше по-общата рамка на недоверието в модерната национална държава като ефект на напрежението, създадено от фундаменталните предпоставки, на които тя се основава.

1 2

Подобни статии

Top