Великден е най-святият празник за християните по целия свят.
На този ден Християнската църква отбелязва Възкресението на Божия син Исус Христос. Празникът е подвижен и се чества в неделния ден на Страстната седмица, чието начало се поставя от първото пролетно пълнолуние. Датата се променя ежегодно, но формулата за нейното изчисление е една и съща както за източната, така и за западната църква. Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес сме ги приели като част от сакралността на този ден.
По традиция Възкресение Христово се празнува в продължение на 3 дни, а подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица.
Великденски яйца
Християнските предания гласят, че когато Божията майка отива в Рим, за да се срещне с императора, тя му подарява яйце, обагрено в червено – символ на Христовата кръв. От този момент християните започнали да боядисват червени яйца за Великден и да си ги подаряват един на друг. С времето навлизат и останалите цветове.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се боядисва в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Боренето с великденските яйца е една от най-забавните традиции на Великден, която винаги се очаква с нетърпение, особено от малките деца. Обичаят символизира борбата за победа и здраве през цялата година, а за „боракът“ са отредени много щастие, благополучие и крепко здраве.
Великденски козунаци
Знаете ли, че историята на великденските козунаци датира преди повече от три столетия. Тогава, в началото на XVII век, френски хлебар е омесил първия козунак за празника и е поставил началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес.
