Вижте словото за Ботев на носителя на награда „Пловдив“ Манол Пейков (ВИДЕО)

Актьорът Златко Павлов просълзи присъстващите с поемата „На прощаване“

Пламенна рецитация на поемата „На прощаване“ развълнува днес пловдивчани по време на поклонението пред паметника на Христо Ботев в Цар-Симеоновата градина  по повод 2 юни – Денят на Ботев и падналите за свободата на България. Водещ на церемонията бе акьторът Златко Павлов, който просълзи присъстващите.

Официалното слово произнесе Манол Пейков носител на Награда „Пловдив“ за ярки постижения в културния живот на града, реализирани през предходната 2019 година в раздел „Художествен превод“.

Вижте пълния му текст:

„Когато бях малък и Ботев ме гледаше от исполинските си паметници с мощната си рунтава брада и вечно сключени вежди, бях убеден, че е поне на 50 години, ще рече – стар и сериозен човек.

Днес съм почти на 50 и добре знам, че си е отишъл едва на 28, макар като гледам паметника му все така да ми се струва, че е по-възрастен от мен. Това е защото времето и дебелите книги дотолкова уголемяват нещата, че ги правят недосегаеми (или почти недосегаеми) за нас.

 Всички знаем за раждането му в Калофер, за превземането на кораба Радецки и за гибелта му на Околчица. Всеки от нас може да изрецитира поне пет Ботеви стихотворения. Ако не целите – то поне началото и края.

И понеже всички знаем началото и края – както на стиховете, така и на живота му – днес реших да ви прочета малко от средата – с надеждата да го приближа до вас, до всички нас.

Откъсите, с някои съкращения, съм подбрал от книгата на Захари Стоянов „Христо Ботйов: Опит за биография“. Запазил съм оригиналния правопис и правоговор.

* * *  

„Около края на 1865 година Ботйов трябвало да се прости вече с Одеса. Изчезванието му от Одеса станало съвсем незабележено даже и между другарите му българчета, с които той в една квартира живеел. Никому се не обадил, не си взел даже книгите.

* * *

Станал учител Хр. Ботйов в родното си село или, по-добре, заместил е стария си вече баща, който се бил тежко разболял по това време. Учителство, възпитание и Христо Ботйов! Това е било подигравка и с двете страни. Скоро родителите на учениците забележили влиянието на новия учител. Правилата и предметите, които били за него чума през целия му живот, били захвърлени в калоферското училище. Неговото преподавание се състояло от разкази, най-много от историята, облечени в груба тенденция.

Отличил се още той по това време да говори слова в различни тържествени случаи. В тая епоха на нашето възраждание словата или както ги наричаха, „сказките“, бяха гъби после дъждовно време.

Но и в тия сказки той бил цял-целеничък Ботйов. В едно слово, което той държал на Св. Кирил и Методия в училището, възлязъл отгоре на чешмата, така се увлякъл, тъй надалеч отишел, щото на по-буйните и с ярешката кръв настръхнали космите, а умерените и „консерваторите“ се принудили да го свалят от трибуната. Той пада, но устата му още говорят, така щото станало нужда да затулят тия уста с ръка.

Ножът почнал вече да допира до кокала. Калоферските чорбаджии, които били отговорни за верноподаническите чувства на своето село Калофер, предчувствували, че новият даскал ще да им развали спокойствието. Повикали баща му, комуто прочели една дълга и твърде неприятна лекция.

— Ти, кир даскале, даскалуваш от петнадесет години, бил си един от най-работните хора по селските ни работи, давал ни си съвет и си ни служил… Сега всичко наше направено се разваля от дъното и от кого, даскале? От вашия син, бог да го поживи на родителите му! Той приготвя на селото, на сиромасите такава една беля, която и мъртвите от гроба не ще да можат да отвърнат!

Вечерта чувствителният баща, намръщен и нагрочен, почнал със строг и сериозен тон да убеждава и съветва Христа, като му докарал от деветдесет и девет дерета вода.

— Ти ме прости най-напред, тате, че аз съм принуден да не мисля като тебе — обадил се да възрази Ботйов на баща си. — Ти си човек умен и достатъчно развит, за да можеш да разбереш, че епохата, в която си живял ти, е била друга, а днешната е съвсем противното. Ти бе верен служител на тая епоха! Позволи и на мен да бъда верен на своята, да си изпълня дълга, да не правя престъпление.

1 2

Подобни статии

Top