Янко Георгиев: Искам да вдигна Купата и да играя на „Колежа“!

Вратарят на Ботев (Пловдив) за ежедневието в условията на извънредно положение и амбициите си във футбола

Вратарят на Ботев (Пловдив) Янко Георгиев сподели за Sportal.bg как прекарва свободното си време, докато в България е обявено извънредно положение, а всички спортни мероприятия са забранени. Стражът на „канарчетата“ разкри какви амбиции има с отбора след подновяването на шампионата, а също така се върна към 2010 година, когато с екипа на Черноморец (Поморие) игра финал срещу Берое за Купата на България. Под ръководството на Петър Хубчев тимът му загуби финала, но осъществи един от най-големите фурори за Купата на България през новия век. Стражът на „канарчетата“ си припомни и неприятната контузия, която получи в мача със Светкавица (Търговище). Тогава Георгиев се сблъска тежко с с противников футболист, след което далакът му трябваше да бъде изваден.

– Здравей! Как прекарваш дните си без футбол по време на извънредното положение?

– Здравейте! Ами честно казано, малко скучно, но се съобразявам с извънредното положение, спазвам всички мерки за изолация, спуснати от кризисния щаб. Тренирам индивидуално по програма, която имаме от клуба в домашни условия. А през останалото време гледам да си запълвам времето, като гледам телевизия и филми, чета книги и се опитвам да си подобря нивото на английски език с помощта на приятелката ми.

– След като бе удължено извънредното положение, смяташ ли, че сезонът може да не се доиграе?

– В един момент ми минаваше през главата, но сега съм оптимистично настроен и си мисля, че ще се доиграе под една или друга форма.

– Ботев е един от отборите на полуфиналите за Купата на България? Според теб какви да шансовете на отбора в турнира?

– Сами виждате, че на полуфиналите са четири добри отбора и шансовете са изравнени, но аз силно се надявам и вярвам, че Ботев ще играе финал и ще го спечели!

– Как виждаш развитието на младите футболисти в отбора?

– Честно казано, младите момчета доста израснаха от началото на сезона и това се вижда с игрите, които показват, а и вие го забелязвате, често говорите и пишете за тях. Това не трябва да ги успокоява и да се възгордяват, а напротив – трябва да работят още повече и да бъдат по-упорити, ако искат да се реализират и да играят на по-високо ниво.

– Как се чувстваш в Ботев след пристигането ти от Септември в началото на сезона?

– Добре е меко казано, но за това спомогнаха и момчетата в отбора, приеха ме много бързо, бих казал, че колективът ни е на много високо ниво.

– След един мач със Светкавица получи много тежка контузия, как успя да преодолееш това препятствие?

– Да, наистина беше доста тежка контузия, но оттогава мина доста време. Сега се чувствам много добре и почти не се сещам за този момент. Помогнаха ми семейството ми, приятелите ми, както и целият клуб в лицето на тогавашното ръководство (треньори, лекарски щаб и футболисти), които за миг не спряха да ме окуражават, за което искам да им благодаря още веднъж!

– С Черноморец (Поморие) направихте един от най-големите фурори за Купата на България през новия век. Как се случи стигането до финала през 2010 година и как се работи с Петър Хубчев?

– Оттогава мина много време, но това е момент, който ще се помни цял живот от нас, футболистите, защото в отбора бяхме момчета на по 18-20 години, а на такава възраст да играеш финал за купата на България си беше голям успех за нас. Ако трябва да съм честен, имахме и доза шанс. Мисля, че от възможни седем мача в шест бяхме домакини, като само финалът беше на неутрален терен. Как се работи с Хубчев? Ще обобщя отговора си така: с всеки треньор се работи лесно, когато изпълняваш това, което се иска от теб на терена.

– Какви са амбициите ти с Ботев?

– На първо време амбициите ми са да направим един добър завършек на сезона, като играем финал и спечелим купата. Надявам се да имам шанса да усетя тръпката и атмосферата от това да играя на Колежа като футболист на Ботев.

Подобни статии

Top