Антоновден е! Празнуват ковачите и ножарите

Православната църква почита днес Св. Антоний Велики.

Той се родил около 251 година в в египетско село близо до Йераклеопол. Родителите му били богати християни. Получил добро образование, а възпитанието, което придобил от своите родители повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети, предавал се на духовни размишления и дейности. След като родителите му починали, той продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот.

20-годишният младеж бил дълбоко впечатлен от евангелския разказ за богатия юноша, на когото Христос каза да продаде имота си, за да спечели съвършенството към което се стреми. Затова Антоний раздал своето имущество и се заселил недалеч от града, където заживял като монах, а по-късно се заселил в една пещера-гробница, където живял много време сам. Хранел се само с хляб и вода, борел се с изкушенията и така прекарал над 20 години в Египетската пустиня.

Като побеждавал природата си, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст,

като запазил телесното си здраве и сила. Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил. Успехът му е наречен „тържество на християнството“.

Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Св. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести.

На този ден жените не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и „синята пъпка“. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве, а една се оставя на тавана „за белята, за лелята“, т.е. за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.

В народните представи двамата братя близнаци Андон и Атанас са ковачи, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден се честват като празници на ковачи, железари, ножари и налбанти.

Имен ден днес имат са Андон, Антоан, Антоанета, Антон, Антонина, Антония, Донка, Донко, Дончо, Тони, Тонка, Тончо, Тоньо, Тоня, Тотьо, Тотка

Честит празник на имениците!

Подобни статии

Top