Йордановден е! Водата се кръщава, в Калофер вият мъжко хоро за здраве

Йордановден е един от най-големите християнски празници в българския календар.

На този ден св. Йоан Кръстител е кръстил Божия син в река Йордан.  Ритуалите на Йордановден в традиционния фолклор са свързани с кръщенето и освещаването на водата и кръста, затова и на много места този празник се нарича Водици.

На този ден се извършва празнична Богоявленска литургия, освещава се вода и след това свещениците отиват до водоем (море, река, езеро), където хвърлят кръста, а този сред мъжете, който го хване, ще бъде здрав през цялата година.

В Калофер на този ден се провежда и изключително зрелищното мъжко хоро във водите на река Тунджа . Калоферци в народни носии, под звуците на тъпани и гайди, рано сутринта навлизат в ледените води на река Тунджа, като пеят характерни местни песни. Мъжете се хващат за рамене и играят хоро, а на брега свещеници отслужват литургия. Следва хвърляне на кръста, а който го хване го дава на най-малкия участник в леденото хоро. Поверието гласи, че който нагази във водата на Йордановден, ще бъде здрав през цялата година.

С кръщаването на водата светът придобива нова ценност и сила, става по-безопасно място за живеене. Свършват т.нар. мръсни дни, т.е. злите сили са победени и прогонени. Светото кръщение пък е едно от седемте тайнства на вярата (другите са миропомазване, евхаристия, покаяние, свещенство, брак, елеосвещение), при което човек се очиства от греховете.

Според поверията на старите българи в полунощ в нощта на празника реките спират да текат и стават лековити. Вярва се и че водата на този ден има свещени свойства и затова се пази през цялата година, като се използва за лекарство.

Интересен факт е, че тази светена вода не се смесва с други светени води, а се държи отделно Според народната традиция с осветената вода се ръси домът, дворът, хамбарите и домовете и оборите с животни, за да бъдат здрави и “осветени” през годината. Всеки член на семейството пък бива поръсен със светена вода – също за здраве. На много места има и традиция свещениците да минават през домовете на хората и да ръсят със светена вода за здраве и освещаване. Пак народна традиция е момите да измиват с вода лицата си, за да са бели и румени лицата им.

В югозападна България обредът за къпане с вода на този ден се нарича Мъжки водици, а в Родопите го наричат Хаскане. На този празник се правят и различни гадания. Например гадае се по бръшляна за здраве и дълъг живот. Освен това за неомъжените в югозападните части на страната се гадае по пръстени коя мома за кого ще се омъжи.

Има вярване, че ако на този ден замръзне китката, с която ръси светена вода свещеника, то годината ще бъде здрава и плодотворна, ако пък на самия ден е топло – житото ще бъде гъсто, а ако и в дните преди празника е меко времето, то годината няма да е хубава. Вярва се също, че ако на този ден духа вятър, цялата година ще бъде ветровита.

На този ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Божидар, Божидара, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Бистра, Боян, Богдан, Богдана.

Top