Юлиян Петров: Учителската професия – между агресията и отговорността

Превенцията на агресията в образованието се прави по най-грешния начин

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ алармира с тревога за поредната медийна и обществена ескалация на обвинения към българските учители по повод на лавинообразно нарастващата  агресия в българските образователни институции.

В последните години всички опити за формиране на нова политика за превенция на агресията в образователната система се правят по възможно най-грешния начин и подход – чрез вменяване на само и единствено повече, предимно административни, задължения за българския учител и директор. Резултатът от това при ситуации на агресия е една негативна, тенденциозна и с ужасни последици обществена реакция, нагнетена до истерия и от медиите, с грозни обвинения, публично разследване и предрешени присъди и санкции за педагозите, но без дори и намек за една от основните и важни причини за това – ролята на възпитанието чрез и в агресия вътре в семейството.

Пропуска се задължението на родителите да възпитават децата си

В новата стратегия за възпитанието в образователния процес отново се акцентира на задълженията на учителя да гради ценности, но волно или неволно се пропуска задължението на родителите/настойниците, отговорността на българското семейство за възпитанието на децата. Няма и помен за действащи начини за оказване на подкрепа и помощ, както и на санкции за родителите, които не могат, не искат или са се предали да поставят моралните устои и етика на своето дете. Няма налични наказателните инструменти за родители, които с думи и дела са възпитали децата си в агресия, нетолерантност и бруталност.

Формирането на работеща национална политика за превенция на агресията в образователните институции е задължително обвързана в колаборация с работата и на всички общински и държавни институции, имащи отношение с възпитанието и социализацията – социалните служби, Агенцията за закрила на детето, Министерство на вътрешните работи, общинските администрации и др. За съжаление,  това не се вижда ясно изразено и регламентирано в тази стратегия, което поставя на карта ефективността на този важен документ.

Наредбата за приобщаващо образование дефинира видовете подкрепа при кризисни за образователните дейности ситуации, но липсата на ефективни инструменти за въздействие от страна на учители и директори, отсъствието на всякаква отговорност, която да е вменена на семейството като най-важен елемент в този процес, я превръща в поредния документ на фиктивна образователна политика. Тази липса на ефективна образователна политика за превенция на агресията в българското училище мултиплицира агресията сред учениците. Нарастват непрестанно и ще нарастват  гарантирано случаите на насилие – физическо и вербално, брутални действия между ученици, както и недопустимо такива към учители и директори.

1 2

Top