Започват Международните фотографски срещи в Пловдив

Изложби от Австрия, Белгия, България, Обединеното Кралство, Полша и Турция на тема „Пейзаж“ под тепетата

Трябва ли да говорим за изобретението или откритието на пейзажа? Първото предполага търсене в неизвестното, докато второто предполага съществуването на нещото.

Пейзажът е „полисистема“, сложна мрежа от елементи, свързани помежду си. Пейзажът е същевременно физически, реален и функционален продукт, видим и невидим, възприет и изживяван от индивида, посредник между културни модели, интелектуална представа или ментален пейзаж, социален продукт на колективна памет и въображение.

Свидетели сме на края на това, твърди Насим Дагинян, /автор на академични текстове за пейзажа/, което можем да наречем, по аналогия с „демографския преход“,  – “пейзажния преход”. Бяхме общество на реално-физическа природа и околна среда със слаба обективизация. Преходът започна с появата на субекта извън средата, което създаде „ландшафтно общество“. Това доведе до такива трансформации на старата среда, че естетическите схеми на възприятие  станаха непотребни. Пейзажът премина в криза, околната среда стана неугледна или неразбираема

Сегашното може би се характеризира преди всичко като време на премахването на границите, тоест на всичко, което разделя“ вътре и отвън “, “интериор и екстериор; град / провинция, ум / тяло, природа / изкуство. Ограничението стана интерфейс между две среди, и там където преди е било ограничение, стана преминаване. Големите разлики и големите закономерности, които структурираха връзката на човека към света, към природата се дестабилизираха. Появиха се поредица от несигурности относно съдържанието на възприятието и именуването на реалностите.

Премахването на разстоянието, или по-скоро развитието на темата за „разстояние – скорост“, моменталността на предаванията причини загуба на усещането за принадлежност към място, обърка мащабите на величината. 

1 2

Top