Защо празнуваме Коледа с католиците, а Великден с православните?

Каква е причината българската православна църква да не следва никой календар

Православните българи празнуват Коледа с католиците и протестантите на 24 срещу 25 декември, вместо с православните по цял свят на 6 срещу 7 януари.

А Великден честваме с православните, а не с католиците.

Вижте още: По традиция: Първо коледуваш, а после се жениш (СНИМКИ и ВИДЕО)

Най-лесното обяснение е много просто – докато Рождеството е задължително фиксирана дата, Възкресението се смята по звездите.

Традицията да се премести Коледа през декември идва на дневен ред по времето на социализма, когато Коледа не е почивен ден, а Бъдни вечер е просто повод за семейни събирания и традиционна питка с късмети.

Пролетният празник е друга работа. При него родната църква спазва основната повеля на православието от векове за векове. А тя е за нищо на света да не съвпада християнският Великден с еврейската Пасха.

Причината е проста.

Освен ненавистта към народа, разпнал Христа, става въпрос и за вярването в историческото съществуване на Спасителя. Както е известно от Библията, Исус влиза в Йерусалим именно на Пасха. Тогава му казват „Осанна”. След като провежда своята „революция“ и го разпъват в петък – пет дни след празника на цветята, той възкръсва в нощта срещу неделя.

Този акт пък е еманацията на нашата религия. А именно реализацията на идеята за безсмъртието на вярата, надеждата и любовта, събрани в един образ.

По тази причина не може и не бива Пасха и Великден да бъдат в един и същи ден, смятат православните сановници вече 1 700 години и отгоре. Затова ние смятаме кога се пада Цветница по новолунието. Така се получава задължителната разлика от 1 седмица.

Иначе за Великден си има математическа формула, по която трябва да се изчислява. И както става понякога в тази наука, възможният отговор не е един. Това пък е заради астрономията.

Пресмята се така: страстната седмица, тази между Пасха и Великден, е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние и завършва с най-големия празник. Понеже пролетта идва на 21 март с равноденствието, отброява се кога се изпълва луната.

Нормално Великден трябва да бъде от 22 март до 25 април. Вариантите са 19 според изчисленията.

За нашата църква, която е по-консервативна от католическата, е въпрос на чест спазването на стария Юлиански календар, който ни е завещан от древността. Той изостава с 13 дни от Григорианския календар. Така, пролетното равноденствие се „отлага” от 21 март за 3 април.

Така последната възможна дата за Великден по ортодоксалните правила се „мести” от 25 април до 8 май.

Но пък католиците винаги са застрашени от нелепицата да празнуват едновременно Пасха, която при тях не е Цветница, а е Палмова неделя, и Великден. В православието пък се случва да има второ пълнолуние между пролетното равноденствие и Великден. И винаги си имаме страстна седмица, която е наричана още Велика.

С местенето на датата на Великден, всички празници в християнския календар, които не са с фиксирана дата се местят напред-назад в месеците.

Подобни статии

Един коментар

  1. Виктор Узунов написа:

    Няма „Задължителна разлика“! Или са в един ден или са с разлика от 1 до 4 седмици!!!

Top