Желко Петрович: Пловдив не отстъпва на Токио, Москва, Лондон и Амстердам

Новият наставник на Ботев (Пловдив) черпи Краси Балъков за победата в контролата срещу Етър

Новият треньор на Ботев (Пловдив) Желко Петрович даде ин­тервю за „Тема Спорт“ ведна­га след контролата с Етър в Сливен. Спираме черногор­ския специалист на пистата на стадион „Хаджи Димитър“ с молба да отдели 10 минути. „Цели десет! Хайде да са две и да приключваме, че трябва да се видя със своя приятел Балъков“,  казва  Петрович, тъй като националният ни селекционер изгледа провер­ката в Сливен и чакаше чер­ногореца. Въпреки първона­чалния „протест“ Петрович действително разговаря 10 минути, като сподели впе­чатленията си от Ботев, а разказа и интересни детайли около богатата си състеза­телна и треньорска кариера. Водим интервюто на английски, а Петрович говори много бързо, ентусиазирано и дори емоционално на моменти. След края на интервюто чер­ногорецът най-после се поз­драви с Балъков: „Трябва да платиш вечерята, твоят отбор загуби“, казва Петрович. Но националният селекционер отговаря: „А, не, бъркаш се – ти спечели, значи ще чер­пиш“.

Г-н Петрович, спечелихте трета поредна контрола с 1:0. Какви са впечатленията ви от отбора дотук?

– Най-хубавото е, че се подоб­ряваме физически. Това е и идея­та на предсезонната подготов­ка. Но трябва да играем много по-добре и много по-бързо.

Видяхме дебюта на новия нападател Тайлон. В какво съ­стояние е?

– Той е само на 6-7 дни трени­ровки. Постепенно ще му дава­ме все повече минути за изява. Когато е в добро физическо съ­стояние, тогава ще видите истинския Тайлон.

Свиквате ли с Ботев и как се чувствате в клуба?

– Свиквам, да. Клубът е супер, а градът е фантастичен. Хора­та са много приятни. От друга страна, още не сме загубили мач под мое ръководство. След ка­то паднем, тогава хората мо­же би няма да са толкова при­ятни (смее се). Важното е, че вътре в отбора се разбираме добре. Когато дойде нов тре­ньор, винаги има нещо различно. Това не означава, че предиш­ният треньор е работил слабо, просто всеки си има специфич­ни изисквания, футболистите разбират това, което искам, а заниманията им харесват. До­пада им и начинът, по който желая да играем. Разбира се, трябва да сме по-бързи и остри. Но засега положението е окей.

А как искате да играете? В контролата с Етър видяхме доста дълги подавания към крилата и към централния на­падател…
– Да вземем Неделев – той е футболист екстра класа. Той може да прави каквото си иска, защото е много умен играч. Трябва да приемаме всяко реше­ние на Неделев. Той може да диктува темпото, да обръща фланговете… Срещу Етър ми хареса и Крис Добрев, който ра­боти доста добре в продълже­ние на 90 минути. Младите момчета никога не са го прави­ли преди, защото не са имали въздух. Пуснахме и Станислав Шопов в последните десет минути, за­щото също притежава та­лант. Не беше лош мач.

Да очакваме ли много про­мени в тактически план спря­мо предишния треньор?
– Не, не. Може би ще има ня­кои по-различни тренировки. Евентуално част от футболи­стите може да действат на други позиции. Но тактически не мисля, че ще променим нещо кардинално. Повечето клубове в България играят в 4-2-3-1. Аз съ­що харесвам тази схема, а също и 4-3-3. Допада ми и 4-3-2-1. Ако променя по-сериозно схемата, тогава трима-четирима играчи ще ни станат ненужни, ще трябва да ги пращаме във ваканция. Няма да направим такова нещо.

Видяхме Антонио Вутов на върха на атаката и като дяс­но крило. На коя позиция смя­тате да го използвате?

– На тези две позиции. Вутов не е класически центра­лен нападател, но ние не разполагахме с друг. Той е по-скоро дясно крило или плеймейкър. Може да играе и като фалши­ва деветка, но не е ти­пичен нападател.

А защо избрахте точно Тайлон за ново попълнение на върха на атаката?
– Защото е вкарал много голове в Малта. В 28 мача той има 24 по­падения. Разбира се, там първенството не е на високо ниво, но пък е ре­ализирал. Гледахме му и виедоклипове от Брази­лия, където също се е разписвал постоянно и то на терени като ниви – без трева, без нищо. Но той е вкарвал. Про­блемът с него е, че не е в добра физическа фор­ма. Очакваме много от него. Е да, той не е Ромарио, но за нашето ни­во, ако ни даде 50 про­цента от това, което е показал досега, ще сме доволни.

Но не е лесно да намериш нападател, който иска да дойде в България. Те не разбират колко хубава държава е това, не знаят какъв град е Пловдив. Аз винаги казвам – живял съм в Токио, в Москва, в Лондон, в Амстердам, но Плов­див е на същото ниво. Един­ствената разлика е, че е по-малък като население. България притежава голяма култура, страхотни хора и климат. Е, малко е горещо през лятото, но… Зимата ще е нашето вре­ме, когато е по-хладно (смее се).

Как се отнасяте към играчи­те – по-скоро като генерал или като приятел?

– Винаги трябва да има уваже­ние и граница между играчите и треньора. Обичам да помагам на футболистите, но когато сме на терена или в трениров­ка, тогава няма приятелство. Трябва да работиш. Ако ти не бягаш, аз ли да вляза на терена и да го направя вместо теб? Или пък Балъков да влезе и да по- дава? Ние вече не можем да бя­гаме, защото сме стари. Така че играчите трябва да тичат и да се раздават. Ако загубим не е проблем, но искам да съм видял старание. Нужно е да даваме всичко от себе си във всеки един ден. Трябва да тренираш индивидуално, да се подлагаш на масажи, физически да се подго­твяш. И без майтапчета! Това не е шега работа. След като си свършат задълженията, тогава вече мога да им помогна.

Защо в нито един клуб като треньор не сте се задържали поне две години?
-Това е така. За кой клуб иска­те да ви обясня?

Да кажем за последния, в който сте били старши тре­ньор – АДО Ден Хааг.
– Започнах начело през лято­то (б.р. – на 2016 г.), но напуснах през февруари, защото синът ми беше страшно болен. В пър­вия ми клуб – Боависта, пък не ни даваха заплати в продължение на 7 месеца. След няколко мача напуснах, въпреки че победихме Бенфика. Винаги нещо такова се случваше. Да бъда честен – лип­сваше ми и късмет с клубовете. Друг пример ще дам със саудит­ския Ал Шааб. Задържах се пет месеца. Което в България е равносилно на пет години защото в тази страна, когато загубиш три мача, и те изгон­ват. Аз загубих повече, но харе­сваха начина ми на работа. Ко­гато аз поех отбора, имахме три точки. Ръководството ис­каше да реорганизираме всичко и аз се съгласих. Или пък в япон­ския Урава – там стигнахме фи­нал за купата. Но тогава още бях твърде млад и импулсивен. Не можех да приема някои неща. Във Валвайк пък се задържах ед­на година. Това си е моят клуб, там завърших кариерата си, а общо играх към шест години за Валвайк. Там изпуснахме първо­то място във втора дивизия за­ради две попадения по-лоша го- лова разлика.

Да вземем сега Бо­тев – в последните години от­борът се движи около 4-5-0 мя­сто в първенството, което ми харесва. Ако беше 10-11-и, тога­ва нямаше да дойда, защото, на всяко място, където отивам, искам да имам шансове да по­стигна успех. За мен успешен се­зон ще е да изведем отбора до евроучастие, а хората да се радват, като ни гледат. А и съ­що така да помогнем на някои по-млади играчи да си повишат нивото. Разбира се, няма да станем шампиони, това ми е ясно, не съм глупав. Но целта ни е да завършим в петицата

Работили сте дълго с Адвокаат като негов помощник, но пък като играч сте имали проблем с него. Той ви е бил треньор в ПСВ през 1996/97 г., но ви се ядосва, защото сте пушили…

– Така беше (смее се). Това не беше голям проблем. Имаше още 4-5 играчи, които пушеха. Това си беше нормално по онова време (смее се). Да не мислите, че българите не пушеха. Наско­ро разказах историята за Три­фон Иванов, когато аз бях в Се­виля, а той в Бетис. Та тогава изпихме заедно не само много бири, но и много цигари изпу­шихме. Беше фантастично вре­ме. Но в наши дни е невъзможно да го правиш. Навремето обаче много големи футболисти пу­шеха. А и при вашата златна ге­нерация е било същото, сигурно половината са имали вредния навик. Но пък са били най-успеш­ните във вашата история.

Кой е най-добрият, с когото сте играли, и кой е най-доб­рият, на когото сте били тре­ньор?
– Мога да ви напиша списък, който ще е дълъг половин метър. Бил съм треньор на Eтоо, на Роберто Карлос на Вилиан, Боатенг от Байерн, Ван дер Ваарт, Найджъл де Йонг, Диара от Реал Мадрид, Ивица Олич, на най-добрия пе-руанец в историята Гереро. Толкова много са, доста от тях са печелили и Шампионската ли­га. Но отношението към всеки трябва да е едно и също, както ви казах преди малко – да има уважение между играчите и треньорите. И това изисквам от футболистите. Аз съм ше­фът в отбора и най-голямата отговорност я нося аз.

Когато печелим – го правим заедно. Ко­гато загубим – виновен е тре­ньорът (смее се). А най-добри­те, с които съм играл – Миятович, Шукер, Марадона за кратко в Севиля, Иван Саморано, Диего Симеоне, Савичевич, Пикси Стойкович – все големи футбо­листи.

Подобни статии

Top