Живата памет на формация „Елика“: Живко Тонев

Танцът е сила за духа. Всеки човек има свое усещане за това какво е танцът.

Но за професионалистите танцът не е светлината на прожекторите, както може би си мислите. Не са поклоните, цветята или дори аплодисментите. Зад няколкото бляскави минутки стоят часове сценична треска, дни вълнения, месеци репетиции и години труд.

Ще ви запознаем с Живко Тонев – човекът, който знае колко труд костват аплодисментите на доволната публика.

Живко танцува вече 36 години. Той е част от популярната танцова формация „Елика“ и както сам казва е оженил половината град, а на другата половина е танцувал по други събития. Живко е от самото начало в „Елика“ вече повече от 15 години: „Аз съм живата памет на състава“.

Още от съвсем малък Живко Тонев се захваща с народни танци. Той е родом от Стара Загора и първите състави, в които прохожда във фолклорните танци са местните – „Тракийче“ и „Загорче“.

„В семейството ми никой не се е занимавал с танци. Аз съм издънката, защото всички са инженери и строителни техници, брат ми също е инженер. И мен ме тъкмяха за инженер, но в крайна сметка те ме записаха на танци“, обяснява танцьорът.

Живко е завършил Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, а преди това е учил в хореографска паралелка в Казанлък.

„Преди Академията отидох в казармата. Служих в Сливен и известно време изкарах като нормален войник, но после пак се захванах с танци. Взеха ме в ДНА и събрахме една групичка от двама трима войници и няколко музиканта, момичета от състава и ходехме да танцуваме по поделенията.

Оставих родната пушка и веднага след това дойдох тук в Академията. Всички били на курсове преди да кандидатстват и се знаеха, но аз не бях и никой не ме знаеше. Всички ме питат ти от къде си, къде беше, а аз отговарям – ами преди два дни пазех родното небе.“

През годините Живко се занимава с различни стилове танци, но освен с танцуване той и преподава. Една година е бил учител по заместване в СУ „Любен Каравелов“, а в момента води детския танцов състав към читалището в селото където живее – Трилистник.

„Трудно е, но в тези деца има много талант, могат да танцуват. Когато имаш добър материал, с който да работиш и ти когато можеш, тогава вече се получава. Не са много деца, но то не е нужно да са много. За добрите резултати всичко е в баланса между добрия учител и добрите ученици – от двете страни зависи.“

Хореографът обяснява, че най-много трябва да се обръща внимание на децата: „В тях е бъдещето, и за да покълне, трябва да посееш.“

Талантливите деца от село Трилистник поставят танци от репертоара на „Елика“. Хлапетата дори са участвали на концерти на танцовата формация където са успели да пленят публиката .

„След концерт съм получавал обаждания, за да ми кажат „такова нещо не съм виждал“, и отвръщам – ето показвам ви и казвам не е работата за пари не всичко е пари първо идеята и енергията е важна трябва да се раздаваш да изгаряш но първо трябва да разбереш че трябва да дадеш за да получиш. Децата могат, аз просто искам да покажа, че те могат.“

„За да бъдеш добър хореограф, трябва да си добър човек. Трябва да си изградиш някаква ценностна система, някакво виждане за живота, да имаш интереси, да слушаш, да виждаш, да забелязваш. Това е комплекс от много неща. Идеята за танца не ти идва ей така, за да направиш танц първо трябва да искаш нещо да покажеш с него.“

Освен на голямата сцена Живко има много опит и в семейните тържества.

„На участие по сватби е съвсем различно, защото там си очи в очи с хората. Виждаш тяхното настроение, тяхната нагласа, може да те мотивират или обратното. Това е един взаимен процес, които ти даваш на другия човек и той ти връща на теб.

А на голямата сцена понякога малко губиш, защото този контакт го нямаш. Но има сцени като Античния театър например където пак си на голяма сцена, но имаш контакт с публиката.

С „Елика“ точно на Античния направихме най-хубавия концерт, които сме правили до сега – спектакълът „Това сме ние“. Целия театър беше препълнен бяхме подготвили декори. Спомням си, когато правихме този концерт работехме във Веселото село и хората, които идваха там заради нашата програма вечерта на концерта попитали къде е програмата и като разбрали за концерта се изнесли всички на античния да ни гледат.“

В частния сектор, в който е съставът където Живко танцува е много динамично. Пазарът постоянно се развива, защото трябва да задоволява изискванията на клиентите.

„Много лошо сме се пръснали на всякъде, а има една приказка „които е навсякъде, той е никъде“ не сме се концентрирали само в едно нещо, но това е така заради тоя пустия пазар, защото постоянно се иска да се прави ново и ново. Но така е като си в частния сектор не можеш да спреш на едно място, защото пазара ще те изхвърли.“

„За да имаш желание да се раздадеш или образно казано да „разбиеш“ публиката, трябва да си малко по-различен човек, по-луд по импулсивен емоционален.“, категоричен Живко.

Хореографът обяснява, че въпреки многото години на сцената все още изпитва притеснение и много вълнение преди да стъпи на сцената.

„Трябва да ти пука, че излизаш на сцената, ако спре да ти пука вече няма да има смисъл.“

Живко е категоричен, че никога не е съжалявал за това, че именно с танци се е захванал. Сега работи на четири места, като две от тях са свързани с танците.

„Понякога съм завиждал малко на другите хора за нормалния начин на живот и това, че си имат личен живот и във времето, когато ние играем те почиват, но пък с танците много хубави неща са ми се случили. Имам още малко сили да продължа, а и вяра в младите.“

Живко не е просто танцьор, той е артист, които носи танца в себе си. Човек на изкуството, който е намерил призванието си и го е превърнал в своя професия.

 

Подобни статии

Top