Някъде го наричат „Симеон Бележник“, защото белязва хората с рани.
Днес Православната църква почита Свети Симеон Богоприимец и Анна Пророчица.
След празника Сретение Господне днес почитаме тези, които посрещнали 40-дневния Иисус Христос в Йерусалимския храм. Това били две достолепни личности в напреднала възраст – Симеон и Анна. За Симеон в Евангелието от Лука се казва, че бил праведен и благоговеен, и чакал „утехата Израилева“, т.е. идването на Месия, Спасителя. Светият Дух бил върху него и Той му предсказал, че няма да умре, докато не види Христос (Помазаника или Месия по еврейски).
По вдъхновение от Бог Симеон дошъл в храма, когато света Богородица донесла малкия Иисус, за да Го представи на Бог по обичая. Старецът с трепет поел Младенеца в прегръдките си, благословил Бог и изрекъл следните молитвени думи: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, с мир, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил“. Светата Дева и Йосиф се зачудили на казаното за Младенеца, защото те още не осъзнавали величието Му. А Симеон ги благословил и рекъл на света Мария: „Ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израил и за предмет на противоречия; а на тебе самата меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“. С тези пророчески слова той предрекъл страданията и кръстната смърт на Христос, както и мъките на майчиното й сърце.
Там била и Анна пророчица, достигнала до дълбока старост вдовица на 84 години. Тя не се отделяла от храма, „служела на Бога с пост и молитва денем и нощем“. Като се приближила, Анна в лицето на Младенеца славела Господ и говорела за Него на всички, които очаквали избавление в Йерусалим. Така след витлеемските пастири, които първи видели Младенеца, и тя станала вестителка на дошлия в света Спасител Христос. Затова я почитаме заедно със Симеон Богоприемец.
Според българските вярвания днес е зимния Симеоновден. Зимният Симеоновден, както и зимната Богородица, почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината.
Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет.
Не се работи, за да не се разсърдят вълците
3-ти февруари е третият вълчи празник, тогава не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците и да не нападат стадата.
В народната памет първи, втори и трети февруари се наричат Вълчи празници, Трифунци или Мратинци. Посветени са на вълка и се спазват редица ритуални обреди: жените не плетат, не предат, не тъкат, не перат.
Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.
