В сърцето на творческия квартал „Капана“ младата художничка Гергана Кадийска прави своята първа самостоятелна изложба. С експозицията „Разгръщане“ тя кани публиката на едно субективно, дълбоко интимно и искрено споделяне – смел визуален опит, който съчетава поетичен изказ, философия и отказ от съвършенството в полза на автентичността.
Откриването ще се състои на 26 октомври 2026 г. от 18:00 ч. в галерия Corner (ул. „Константин Стоилов“ 11, кв. Капана, Пловдив).
Заглавието „Разгръщане“ метафорично разглежда човешкия живот като процес на постоянна метаморфоза, в който всеки етап подготвя следващия. Както в цикъла на пеперудата нито един стадий не може да бъде пропуснат, така и човек преминава от детското любопитство към света през дългите години на съзряване до способността да се разкрие и заяви. Изложбата е едновременно равносметка и ново начало: онова, което се е наслоявало с години у авторката, днес се разтваря пред погледа на зрителя.
Централно място в експозицията заема монотипията – графична техника, която по самата си природа отказва повторението. За разлика от традиционната графика, позволяваща тиражиране на образа, монотипията съществува като една-единствена оригинална творба. От години художничката мечтае за проект, посветен на този експеримент. Редом с монотипиите са изложени офорти, живописни платна и произведения в смесени техники.
„В монотипията се чувствам свободна. Най-много обичам момента, в който образът се разкрива пред мен. Често откривам нещо, което не съм очаквала. Дори да повторя същите движения, не мога да създам абсолютно същия следа отново“, споделя Гергана Кадийска.
Именно в тази невъзможност за дублиране авторката открива пряка връзка между изкуството и човешкото съществуване: всеки отпечатък остава единствен, със свой белег, както и всеки един от нас.
Творбите носят усещане за съновидение – в тях има ефирност, крехкост и нежност. Обединяващ акцент е синият цвят, възприеман от художничката като мост между земното, небесното и духовното. „Когато се загледаш в синята дълбочина, можеш да се загубиш в нея или точно обратното – да намериш себе си“, казва тя.
„Затова в работите си оставям една неподправена нотка. Не гоня съвършенството, защото то изяжда автентичността. Гоня дълбочината. Винаги съм се чувствала като изследовател – като дете, което тепърва стъпва на земята, вдига камъче, пипа пръстта и разглежда тревата. Определям себе си като търсач: на отговори, на форма, на красота. Вярвам, че всички сме такива от раждането до края си. И че именно това търсене ни променя – докато търсим, растем; спрем ли, спираме да се променяме.“
Вдъхновение за този процес художничката открива и в скиците и дневниците на великите майстори като Леонардо да Винчи и Микеланджело, където е личен самият път на творческо търсене и експеримент – път, който завършената творба понякога скрива.